Обратно
3.3.2019

3 март – Освобождението на България!

Автор:
Kaloyan Stoyanov

Днес е национален празник! Днес честваме Освобождението на България от турско робство! Но знаем ли достатъчно за датата 3 март? Нека научим за паметните събития, случили се преди 141 години, благодарение на които днес сме свободен народ.

Руско-турската освободителна война

Руското настъпление и разгромът на османците в началото на 1878 г. предвещават близкия край на Руско-турската освободителна война. Руските войски на императора застрашително наближават Цариград, въпреки всичките опити, които турците прилагат, за да спрат победния им марш. Османците използват не само военна сила, но и дипломатичен натиск, като търсят помощта на западните страни. Но дори и това не успява да възпре русите, които превземат крепостта Одрин и се отправят към столицата.

При това положение султанът е принуден да се признае за победен и да иска примирие, а страната-победител иска Освобождението на България заедно с автономия за страната ни и независимост за Сърбия и Черна Гора.

Ключовата битка при Шипка

Известна в българската литература като Шипченската епопея, тази битка, в която българските опълченци успяват да спрат ордите на Сюлейман паша при връх Шипка и да дочакат подкреплението на руснаците, дава победния ход на войната и тласъка към Освобождението. С този героизъм българи и руси възпират турската войска да не нахлуе в Северна България и да се обедини с турците, които се мъчат да превземат Плевен.

Паметника Шипка - символ на Освобождението на България

Санстефански мирен договор

След официалния край на войната и много спорове, на 3 март 1978 г. е подписан предварителният Санстефански мирен договор. С него се обявяват свободата на България и краят на османското робство на Балканите.

Територията на тогавашна България след Освобождението обхваща всички земи с поробени българи и цялата Българска екзархия и е внушителна по размери. Сред присъединените към България територии са Дунавската равнина до река Дунав за северна граница, Черно море за източна граница, Поморавието, Македония, Източна Тракия, части от Албания и Косово.

Цялата тази територия е включена в границите на България заради етническия състав на населението, тъй като на тези територии живеят предимно българи. За съжаление това разпределение на територията трае много кратко. В този си вид България би могла да играе значима роля във формирането на европейската политика, затова някои европейски страни започват да виждат в нея заплаха.

Берлински мирен договор

Ключова роля в отмяната на Санстефанския мирен договор и в подписването на нов мирен договор в Берлин играят Австро-Унгария и Великобритания. Новият договор, подписан само няколко месеца след първия и Освобождението ни, разпокъсва и ограбва огромни територии от страната ни и ги раздава на околните държави. Това е като траур за българите, живеещи по тези земи, които отново попадат под иго.

През следващите десетилетия страната ни преминава през кървави войни и много политически игри. А братята българи остават в чужди ръце, забравени и изгубени, въпреки посвещението на много държавници, които правят всичко по силите си да обединят отново народа.

Как се празнува празникът на Освобождението?

Честването на Освобождението прави трети март символ на това, което би могла да бъде България, ако Санстефанският мирен договор беше продължил да е в сила. На тази дата се чества един от най-хубавите и щастливи моменти за всички българи – празник, очакван през петте столетия на духовен мрак и подтисничество под османския гнет.

За българския народ това е един от най-тържествените празници в годината, когато националното знаме се вдига, а на паметника на Незнайния воин в София и в другите градове на България се поставят венци, които почитат паметта на загиналите в Руско-турската освободителна война българи и руснаци. Заедно с тях в тази война са загинали още румънски, белоруски и финландски войници. Гражданите на София могат да наблюдават тържествената заря-проверка, която се провежда до паметника на Цар Освободител – Александър II пред Народното събрание.

Откога празнуваме 3 март и Освобождението на България?

За първи път празникът се чества в годината след освобождението – 1879 г. Това се случва във Велико Търново – тогавашната столица на България. По това време председател на Народното събрание е Антим I, който е избран и за първия екзарх на Българската екзархия. Той отслужва панихида на 19 февруари, когато по стар стил се е празнувал този празник.

През 1880 г. 3 март започва да се чества като ден на възвишението на руския император Александър II на престола. А от 1888 г. насам той започва да се празнува отново като ден на освобождението на България.

Празнуването му прекъсва през 1944 г., когато властващите го обявяват за шовинистичен. На практика празнуването му се подновява от 1978 г., когато е чествана 100-годишнината от това знаменателно за българската история събитие. От 1991 г. насам, с решение на Народното събрание, 3 март отново е включен в списъка с официални празници в България и представлява неработен и неучебен ден. Тази дата е национален празник на нашето отечество.

Как православните честват 3 март?

На този ден в православните храмове се отслужва тържествена литургия, в която духовниците възнасят молитви както за царя-освободител Александър II, така и за хилядите български опълченци и неизброимите руски, украински, румънски, фински и белоруски воини, които смело жертвали живота си, за да освободят България.

Свободата на България е донесла и свобода на православните вярващи, които вече можели свободно да изповядват религията си без страх от султана и чуждата за нас религия.

Дори и в онази страшна епоха на робство и потисничество, българите запалили искрата на национална гордост и кураж, която ги изправила срещу поробителите. Паисий Хилендарски и неговата “История славянобългарска” ознаменуват началото на Възраждането. То бива подето от хиляди гласове и стига кулминацията си в Априлското въстание през 1876 г., въпреки че е жестоко потушено от османците и дава хиляди жертви.

Цената на освобождението на България струва много човешки животи. А неин символ е кървавото писмо, написано по време на Априлското въстание. Истината е, че със собствени сили българите не биха могли да се освободят от поробителите. Затова дължим благодарност на милионите участници в тази война, които с цената на много саможертви и усилия са донесли победа за България. Честит празник, българи!

Още по темата