Обратно
1.3.2018

Баба Марта и мартениците

Автор:
Kaloyan Stoyanov

Първи март или Баба Марта е изключително почитан традиционен български празник, чиито корени са далеч назад във вековете. Всъщност самата Баба Марта и месец март се считат за началото на пролетта. Въпреки че това в реалност не винаги е точно така, в миналото някъде по това време се е считало, че започва земеделската година, която продължава чак до края на есента. Обичаят за връзване на мартеници се свърза със съпругата на основателя на българската държава – хан Аспарух. Началото на отбелязването на Баба Марта обаче става с течение на времето.

Защо Баба Марта е толкова променлива?

Според народните вярвания Марта е сестра на Голям и Малък Сечко – месеците януари и февруари. И защото те двамата често я ядосват, като й изпиват виното например – както е описано в разказа на Елин Пелин „Голям Сечко, Малък Сечко и Баба Марта“ – старицата се разгневява и времето се разваля. И понеже е жена, често се счита, че променливото мартенско време се дължи на непостоянния характер на дамите, което не е научно обосновано, разбира се. Тъй като според народните вярвания това е месецът, в който започва пролетта, Бабата е почитана и в нейна част се извършват редица ритуали, които да я благоразположат да дари хората с добра и плодородна година. В народните приказки тя често е изобразявана като възрастна жена с традиционно народно облекло – риза, кърпа на главата, сукман, престилка, кожух. Много често цветовете на дрехите са бели и червени или тези цветове присъстват като основни.

Легендата за появата на мартениците

Мартениците се връзват за здраве. Това е основата, останала в народните вярвания. Червеният конец се счита за символ на кръвта и съответно на живота. Бялото пък е символ на чистота. Всъщност за основа на историята за появата на първата мартеница се счита случка от живота на съпругата на хан Аспарух – Ахинора. Според легендата тя изпратила лястовица със завързан на крака й бял конец, който пък носел послание от нея за здраве и любов. Докато летяла, птичката наранила крака си и конецът се оцветил в червено. Птичката все пак намерила хан Аспарух и предала посланието, а според легендата това станало точно на първи март. В днешни дни лястовичката се смята за символ на пролетта, но изхождайки от легендата, тя е носител и на доброто, новото, чистото, прераждането.

Класическите мартенички

В класическия си вид мартеничките се изработват от усукан вълнен конец в бял и червен цвят. Все пак когато са възниквали мартениците, са се използвали лесно достъпни материали. Изкуствените влакна не са били достъпни. Истинската мартеница представлява само червен и бял вълнен конец, усукани един в друг. Класически вариант са и Пижо и Пенда – две човечета – момче и момиче – едното бяло, другото червено. Това са и едни от първите образи, с които се сблъскват децата и често правят в час по трудово. Така че ако искате да бъдете истински традиционалисти, това е истинската класика за Честита Баба Марта.

Мартеници за Баба Марта, окичени на цъфнало дърво

В момента пазарът е залят от множество мартеници – внос от чужбина – с различни добавки по тях. Да, те са красиви, но не са традиционни. Ако искате да зарадвате обичаните хора с хубави модели, направете си класически у дома. Става по-бавно, но пък е много красиво. А и се спазва традицията. Не залагайте на добавки от чужди вярвания, които не предават на празника истинската му същност.

Да си направим мартеничка у дома!

Необходимо е само малко търпение, доза сръчност, бял и червен конец – вълнен за предпочитане. Отрязвате две еднакви по дължина парчета, завързвате в единия край, усуквате едното наляво, а другото надясно, докато станат достатъчно добре намотани. После пускате и завързвате двата усукани един в друг конеца в другия край.

Друг вариант е да направите класическите Пижо и Пенда, като просто гледате от някъде как изглеждат и ги пресъздавате – не е трудно. Честита Баба Марта!

Още по темата