Обратно
24.5.2019

24 май – Ден на българската просвета

Автор:
Kaloyan Stoyanov

24 май е сред най-тачените и светли български празници, обуславящи нашата идентичност като народ.

Предистория на празника 24 май

Свързван с имената на светите братя Кирил и Методий, първоначално този празник бил отбелязван на 11-ти май в чест на създателите на славянската азбука. Това е ден, посветен на славянската писменост, българската просвета и култура и датира още от XI век, когато се спазва като църковен празник.

През Възраждането този празник започва да се празнува и от българите, имигрирали в чужбина, българските студенти в други страни, както и от заточените в Диарбекир българи.

24 май става ден на просветата през 1851 година, когато по инициатива на Найден Геров в град Пловдив се организира първото ученическо шествие. Пет години по-късно Йоаким Груев предлага този ден да бъде отбелязван от българските ученици като празник и да бъде празнуван ежегодно.

Светлият български празник на Кирил и Методий се свързва с текста на химна „Върви, народе възродени“, написан от Стоян Михайловски през 1892 г. Композиторът Панайот Пипков открива това стихотворение през 1901 г. и пише музика за него. Той e толкова вдъхновен от прочетеното, че музиката сама започва да се лее и той я написва само за 15 минути. Стихотворението, което в оригинал съдържа цели 14 куплета, е преведено на повече от 20 езика.

През 1990 г. 24 май е обявен за национален празник на България с решение на Народното събрание. Оттогава насам на този майски ден цари жизнерадостна атмосфера във всеки български град и село.

Въпреки че това е типично български празник, свързан с нашата писменост и култура, той бива празнуван и в Русия като празник на славянската писменост. Там е честван за първи път през 1986 г. в град Мурманск, където и до ден днешен има паметник на двамата братя Кирил и Методий.

Историята на светите братя Кирил и Методий

Методий и брат му Кирил – хората заради които 24 май с превръща в национален празник – са родени в град Солун съответно през 810 и 827 година в семейството на Лъв и Мария. Баща им е военен управител на аристократична длъжност във Византия, но умира рано, след което за тях започва да се грижи чичо им Теокристо. Двамата братя минават продължително и качествено за времето си обучение и самите те се прочуват като начетени личности, които стават уважавани в обществото. Методий е назначен за игумен в манастир, докато Кирил преподава в Магнаурската школа.

Светци и покровители на Европа

Името Константин-Кирил Философ, което Кирил впоследствие получава, се свързва със създаването на глаголицата – най-старата българска азбука, написана около 855 година. За това историческо събитие свидетелства Черноризец Храбър в своето „Сказание за буквите“. Това поставя началото на великото книжовно и просветителско дело на двамата братя, които се заемат с нелеката задача да разпространят християнството на славянските племена във Великоморавия на техния собствен език. Използвайки глаголицата, те превеждат от гръцки богослужебни книги и Библията, които преводи се считат за базата, върху която се гради старобългарският литературен език.

Именно заради превода на Библията на старославянски език и заради популяризирането й сред славяните във Великоморавия, братята Кирил и Методий са канонизирани за светци и обявени за покровители на Европа. За православната църква те са сред светите седмочисленици наред с имената на техните най-известни петима ученици.

По-младият Кирил почива пръв по време на посещението си при папата в Рим през 869 г. след тежко боледуване. Методий продължава просветителското дело заедно със своите ученици до деня на смъртта си през 885 г. Едно от забележителните събития в живота му е неговото ръкополагане за архиепископ на Великоморавия от папа Йоан VIII през 873 г.

Учениците на Кирил и Методий

Учениците на Кирил и Методий продължават тяхното дело и след смъртта на първоучителите си, като най-известни сред тях са Климент, Горазд, Наум, Ангеларий и Сава. Тези ученици са приети радушно в България от Цар Борис I и основават Преславската и Охридската книжовни школи, които продължават да разпространяват книжовна и просветителска дейности и превръщат България в културен център на славянската писменост.

Откъде произлиза кирилицата?

Както вече споменахме, Кирил е създател на глаголическата азбука, чиито две първи букви са „аз“ и „буки“. Учениците на Кирил и Методий обаче създават по-достъпната за изписване азбука, която наричат в чест на своя учител Кирил. Така възниква кирилицата, на която пише около 10% от населението на света. Първоначално кирилицата се състои от 38 букви, които отразяват точно особеностите на старобългарския език.

Азбуката е създадена в края на 9-ти век, като неин първоначален център е Преславската книжовна школа. В нея са включени 24 букви от гръцката азбука, към които са добавени още няколко специфични за старобългарската реч букви.

В продължение на векове и двете азбуки се използват едновременно, като кирилицата се използва предимно от светските среди, а глаголицата е използвана за църковни книги и цели. С течение на времето обаче глаголицата отпада и изцяло е изместена от кирилицата. На 24 май отбелязваме именно и това, че разполагаме с писменост, която с гордост ползваме.

Как се чества празникът 24 май?

За честването на този празник преди два века свидетелства арменска летопис, датираща от 1813 година, според която през същата тази година на 22 март този празник се празнува в Шумен.

Днес празнуването на 24 май е радостно събитие, което изкарва хиляди хора по улиците в чест на създателите на славянската азбука. Това е празник и на учителите, писателите, поетите и учените.

В София празникът започва пред Президентството с тържествено шествие на учители и ученици, духовници и официални гости. След това шествието се отправя към Националната библиотека, където се поставят венци и цветя пред паметника на Кирил и Методий. Често честването бива допълнено от гвардейски духов оркестър и мажоретни състави.

В други градове в страната също се организират тържества и шествия, водени от отличниците и техните учители.

Още по темата