Обратно
2.11.2020

Какво е мораторна лихва, кога се дължи и как се изчислява?

Автор:
Kaloyan Stoyanov

Понятието мораторна лихва е описано в закона за задълженията и договорите и представлява обезщетение за забавяне при изплащането на задължение, което длъжникът трябва да изплати в определен срок на кредитора. Размерът на сумата, която трябва да изплати, се определя от законната лихва, която започва да тече от първия ден на просрочването. Министерският съвет определя размера на тази сума.

След изтичане на датата на падежа започва да тече така наречената мораторна лихва. В случай че в договора за заем няма посочена крайна дата, забавянето започва да тече от датата, на която кредиторът изпрати покана да изпълните задължението си.

Законната лихва означава не само забавяне на връщането на заема, но и че такъв заем е паричен, тъй като мораторната лихва се отнася единствено до паричните задължения.

Защо се налага мораторна лихва?

Тъй като всяка лихва представлява възнаграждение, което длъжникът трябва да изплати на кредитора в замяна на това, че ползва парите му, когато не успее да направи това в законовия срок, започва да тече законовата лихва. Тази мораторна лихва представлява обезщетение за възникнали вреди на кредитора вследствие на това, че не е получил парите си навреме. За да се разграничи това понятие от същинската лихва, прикрепена към всеки кредит, тя се обозначава като мораторна лихва, която може да бъде законова или договорна.

Когато длъжникът не може да върне в срок задълженията си, кредиторът не е в състояние да използва своите парични средства и следователно му се дължи обезщетение. Тази законна лихва започва да тече още от първия ден на забавянето и продължава до изплащането на целия дълг. Не е необходимо да има предварителна договорка между кредитора и длъжника, за да може мораторната лихва да влезе в сила. Единственото условие за това е просрочването на паричното задължение.

Разбира се, възможно е и предварителното й включване в договора. Ако договорът съдържа мораторна лихва, чийто размер е по-голям от законовия, размерът на тази лихва се намалява до описания в закона.

Как се изчислява размерът на законната лихва?

Законната лихва се състои от два компонента, които я формират. Това са основният лихвен процент, който бива обявен от БНБ и 10% добавка, която е постановена в закона през 2012 година. Изчисляването на законната лихва взима предвид дневната база, чийто размер е 1/360 от годишния размер. Валутата, в която трябва да бъде изплатена тази лихва, зависи от валутата на задължението. Единствено специфични условия има за законната лихва, която се изплаща в евро, и която се различава от мораторната лихва в останалите видове валута.

За 2012 година са приети нови правила, целящи стабилизирането на изчисленията при определяне на съответната мораторна лихва при просрочени задължения. За целта се вземат под внимание два периода през годината – първото полугодие и второто полугодие. В случай че задължението е настъпило през първото полугодие, то за изчисляването на точната лихва се прилага обявеният от БНБ основен лихвен процент, който влиза в сила в първия ден на текущата година и продължава да е в сила до 30 юни. Ако забавянето във връщането на заема възникне след тази дата, от 1 юли влиза в сила нов обявен от БНБ основен лихвен процент, който важи до края на годината и законната лихва бива изчислявана по него.

За самостоятелно изчисляване на мораторна лихва се използва калкулатор за лихва върху данъци и такси. Съществуват онлайн калкулатори, които ви предоставят безплатно възможността да изчислите размера на законната си лихва. За целта трябва да въведете размера на забавената главница и какъв е периодът на просрочване спрямо крайната дата на заема.

Освен мораторната лихва, към законните лихви спадат още и лихви върху такси, данъци и държавни вземания, лихви за невнесени социални и здравни осигуровки, както и обезщетение при неизпълнено парично задължение.

Регламентирана ли е законната лихва в България?

Мораторната лихва е регламентирана в България и би могла да се определи също като неустойка, която се дължи по силата на нормативна разпоредба за просрочено парично задължение. Тя дава право на кредитора да изиска тази законна лихва от деня на забавата. Законната лихва включва следните елементи:

  • Главното парично задължение, което следва да бъде изплатено на кредитора
  • Мораторна лихва, включваща обезщетение за просрочване, която се поражда по причина на липса на дължимо поведение спрямо главното задължение.

Допълнителна информация, свързана с мораторната лихва

Размерът на съответната мораторна лихва зависи от основния лихвен процент за съответния период, който се определя от Българската народна банка, която от своя страна го обнародва в Държавен вестник. За евентуални промени в основния лихвен процент можете да проверявате на сайта на БНБ. Там ще откриете повече информация и за начина на определяне на основния лихвен процент. Там обаче не е обнародван начинът на олихвяване на сложните или изтекли лихви, които представляват лихва върху лихва.

За да бъде предявен иск за законна лихва, е необходимо да се предостави справка с необходимите изчисления и да се определи размерът на лихвата, която може да се изиска. Исковата молба трябва да отговаря на определени условия и да не съдържа нередности.

Как да избегнете налагането на мораторна лихва?

Преди да изтеглите заем, внимателно обмислете каква сума да изтеглите. Не избързвайте да теглите повече пари, отколкото са ви необходими „за всеки случай“. Бъдете сигурни, че можете да върнете навреме и без притеснения взетия кредит.

Редовно изплащайте месечните си вноски по заема. Не забавяйте плащанията си по кредита, тъй като това би могло да навреди на кредитната ви история и да доведе до наказателни такси.

При затруднения с връщането на кредита, се обърнете към консултант за съвет какво можете да предприемете в зависимост от ситуацията.

Още по темата